Душо Хаджидеков е роден в Чирпан около 1836 година.  След завършване на чирпанското училище е изпратен в Пловдив да продължи образованието си.

Пловдив по това време е средище на люти борби между гърци и българи. Между борците против гъркоманията се нарежда и младият Душо, който спечелва уважението на другарите си със своя борчески темперамент, твърда воля и самоотверженост.
След като завършва образованието си, Душо се отдава на търговия и бързо напредва. Той не използва търговията за користни цели, а  щедро раздава всичко спечелено за поддържане  на  училища,за подпомагане на бедни българи и т.н. Например,  по негова инициатива и до голяма степен с негови средства, били открити основните училища в Пловдивските квартали „Мараша”, „Гюл бахче”, „Новата махала” и училището „Света Троица”, а едничката стара къща, която след Освобождението притежавало Пловдивското училищно настоятелство, била подарена от Душо Хаджидеков. Самият той живеел скромно, под наем в една от стаите в старата църква „Света Петка”. Това, което е написано върху паметника на педагога Песталоци: „Всичко за другите, нищо за себе си”,  важи и  за Душо Хаджидеков като се има предвид неговата благотворителност. Значението на всичко това се засилва от факта, че се извършва по време, когато според писаното от Йоаким Груев ‘…..у  Пловдив било угаснало съзнанието на българската народност, по църкви се чело на гръцки, по училищата се учело гръцки, в отбрано общество се говорело гръцки…”.    В това мрачно за народа време народната гордост у Душо живо трептяла. Той си наумил да пробуди българина.
Църквата “Света Петка” , съградена от българи, била взета от гърците и в нея се служило на гръцки език. Група родолюбци, начело с Душо , нахлули една неделя в църквата, изгонили гърците и завзели църквата.Те всегласно заявили, че искат да се молят в своя църква, на свой роден език. С големи усилия и жертви пред султана, патриаршията пак успяла да тури ръка на тази църква. Несполуката не отчаяла Душо. Надарен със здрав разум и верен практически усет, той доловил значението на просветата през онова време. За разцвета на училищното дело той подарява почти цялото си имущество: четири училища в Пловдив, четири светилника от четирите краища на града озарявали съзнанието, стопляли сърцето на българина.
Борбата се разширила. Апостолите на свободата Левски и Бенковски взели да навестяват Пловдив и да слагат основите на величавото си дело. Душо влязъл в близки връзки с Левски, с когото често имал срещи в дома си.
Вече четиридесет годишен той станал трън в очите на гърците. Мълвата за дейността на революционните комитети дала добър повод на гръцките първенци да представят Душо пред турската власт за опасен бунтовник. Той бил хванат от турската полиция и хвърлен в затвора  „Таш-капия”. В тоя влажен зандан прекарал като същински мъченик цели две години. Още по-мъченически бил края на живота му.
Рано сутринта на 4 януари 1878 година – денят, в който бил освободен Пловдив , Душо бил изваден от килията. Изнемощял и бледен, но с вяра в правата българска кауза, заедно с 123-ма клети българи , крачели обругани, блъскани и шибани с камшици към лобното място.   И…. там до воденицата в „Остромила” в крайнините на сегашния „Малък Париж” били насечени на късове…

“И усмивките им греят бели и безмерни.
И като на сън белеят гарваните черни.
Ятаганът бърза, бърза.Сял ли е жътварят?
И животът се изплъзва, и земята пари.
Няма кой да ги пригледне, побеляха вече.
Бе смъртта им мигновена. И живота вечен … “                        

(Из „История и етнография на град Чирпан” от Н. Н. Събев)